Когато свърша...
Възбуждам те,
пристъпвам боса
по ръба на мислите.
Облечена само в поезия,
усмихната и нежна,
малко плаха...
И ухая на парфюма,
който ти ми подари.
И съм с пусната коса,
така харесваш ти.
Само с върха на пръстите
докосвам,
а и вътре в теб гори.
Отпусни се,
в леглото с рози...
Разкопчавам те,
а и мъхчето по гърдите ти дори
показва нетърпението ти
нощта да продължи...
"Искам те" , прошепваш на ухото ми...
Слагам длан на сърцето ти -
тупти и повтаря името ми.
Стоплям го с дъха си.
Когато свърша, скъпи,
всичките ти луни ще бъдат мои...
Завинаги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
