1.02.2009 г., 13:28

Когато сънят ми избяга

1.5K 1 7
Когато сънят ми избяга
тогава... какво ли не правя
и към звездите с надежда поглеждам
и луната покрила се търся
и във вятъра се заслушвам
а мислите бягат от мене на воля
все на югозапад поемат
да ги спра не мога
но защо да го правя...
те така са щастливи...
понякога моето ято среща твоите птици
те се познават...
и става красиво
там някъде по средата
моите и твоите мисли танцуват
най-прекрасния танц...
как ли се казва...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно, силно и вълнуващо стихотворение!
    Дори ме вдъхновява!
    Адмирации!!!

    А сега и поетичният ми коментар:

    ***
    Когато сънят ми избяга
    и в ранна утрин слънце намига,
    а звездите с надежда вечер очакват.
    В душата ми става красиво
    и твоят лик заседнал в сърцето
    надежда ми дава.
    И става ми ясно,
    че никога не бих те забравил.
    В душата ми песен се лее
    и все по тебе копнее...

  • Невероятно е!
  • Пишеш много хубаво!!!
    Пиши!!!
  • Хубаво е.
  • Добре дошла в сайта.Силен стих.Поздрав от мен...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...