1 февр. 2009 г., 13:28

Когато сънят ми избяга

1.5K 1 7
Когато сънят ми избяга
тогава... какво ли не правя
и към звездите с надежда поглеждам
и луната покрила се търся
и във вятъра се заслушвам
а мислите бягат от мене на воля
все на югозапад поемат
да ги спра не мога
но защо да го правя...
те така са щастливи...
понякога моето ято среща твоите птици
те се познават...
и става красиво
там някъде по средата
моите и твоите мисли танцуват
най-прекрасния танц...
как ли се казва...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно, силно и вълнуващо стихотворение!
    Дори ме вдъхновява!
    Адмирации!!!

    А сега и поетичният ми коментар:

    ***
    Когато сънят ми избяга
    и в ранна утрин слънце намига,
    а звездите с надежда вечер очакват.
    В душата ми става красиво
    и твоят лик заседнал в сърцето
    надежда ми дава.
    И става ми ясно,
    че никога не бих те забравил.
    В душата ми песен се лее
    и все по тебе копнее...

  • Невероятно е!
  • Пишеш много хубаво!!!
    Пиши!!!
  • Хубаво е.
  • Добре дошла в сайта.Силен стих.Поздрав от мен...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...