2.06.2012 г., 9:40

Когато те няма

1.2K 0 0

Слънцето пече,

а слънчогледите сведоха глава.

Дъждът вали,

но не напоява сухата земя.

Вятърът духа,

но не роши моята коса.

Птиците летят,

но не чувам песента им.

Ягодите узряха,

но не усещам вкуса им.

По улиците вървя,

а мисълта ми спря.

Въздухът е свеж,

а да дишам не смея.

Тъжно ми е,

а трябва да се смея.

Боли ме,

без да съм се наранила.

Телефонът не звъни,

но пак обаждаш се...

Там... от сърцето ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...