Когато те няма

Слънцето пече,

а слънчогледите сведоха глава.

Дъждът вали,

но не напоява сухата земя.

Вятърът духа,

но не роши моята коса.

Птиците летят,

но не чувам песента им.

Ягодите узряха,

но не усещам вкуса им.

По улиците вървя,

а мисълта ми спря.

Въздухът е свеж,

а да дишам не смея.

Тъжно ми е,

а трябва да се смея.

Боли ме,

без да съм се наранила.

Телефонът не звъни,

но пак обаждаш се...

Там... от сърцето ми!