Когато те няма...
Когато те няма, не грея.
Светът е безразличен, сив...
Птичките грозно пеят,
дори залезът не е красив.
Когато те няма, ми е мъчно.
Самотна съм сред хора даже.
Искам да съм с теб неотлъчно,
питай сърцето ми, то ще каже.
Че ми е тягостно, щом те няма.
Всичко губи смисъл, освен ти.
Тялото ми сякаш се разболява
и ума ми питай, нека сподели.
Че едвам заспивам, щом те няма.
Ден и нощ за теб копнея.
Мисля как с прегръдка ме спасяваш
и как спокойно си заспивам в нея.
Мисля как сме под звездното небе,
лек вятър ни гали кожата и косите.
Лежим сами на брега на някое море,
а лунна светлина огрява вълните.
Те нежно в краката ни се разбиват,
а ти на игра с вода ме мокриш.
Устните си жадно в моите впиваш
и гушкаш ме, за да ме стоплиш.
Косата ми отмяташ грижливо
и ме гледаш с блестящи очи.
Погледът ти ме следи игриво
и палава усмивка се появи.
Пясъкът по нас полепва,
капки вода от нас се стичат.
Плътно до теб се залепвам.
Страшно много те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Георгиева Всички права запазени
