Когато те няма...
Когато те няма, не грея.
Светът е безразличен, сив...
Птичките грозно пеят,
дори залезът не е красив.
Когато те няма, ми е мъчно.
Самотна съм сред хора даже.
Искам да съм с теб неотлъчно,
питай сърцето ми, то ще каже.
Че ми е тягостно, щом те няма.
Всичко губи смисъл, освен ти.
Тялото ми сякаш се разболява
и ума ми питай, нека сподели.
Че едвам заспивам, щом те няма.
Ден и нощ за теб копнея.
Мисля как с прегръдка ме спасяваш
и как спокойно си заспивам в нея.
Мисля как сме под звездното небе,
лек вятър ни гали кожата и косите.
Лежим сами на брега на някое море,
а лунна светлина огрява вълните.
Те нежно в краката ни се разбиват,
а ти на игра с вода ме мокриш.
Устните си жадно в моите впиваш
и гушкаш ме, за да ме стоплиш.
Косата ми отмяташ грижливо
и ме гледаш с блестящи очи.
Погледът ти ме следи игриво
и палава усмивка се появи.
Пясъкът по нас полепва,
капки вода от нас се стичат.
Плътно до теб се залепвам.
Страшно много те обичам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Георгиева Все права защищены
