3.09.2009 г., 16:55

Когато те няма

1.1K 0 0

 

 

Когато теб те няма,
душата ми  птица е, с ранено крило.

Когато пак от мен си далече,

искам до тебе да бъда, да свия гнездо.


Птица съм бяла, ранена,

когато тебе те няма до мен.
От самота таз птица сломена,

не може да срещне тя другия ден.


И сърцето е тъжно,  прозрачно,
когато теб те няма до мен.
И небето красиво е мрачно,
на тъмната луна нощта е в плен!


Когато теб те няма до мен,
аз моля  Бога пак да те видя.
Искам тук да си с мен,

от топлите устни обич да пия!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Бузова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....