4.04.2009 г., 8:19  

Когато те видях

937 0 7

                      

               Когато те видях

 

 

                       Когато те видях за първи път,
                       се вцепених. Останах си на мястото.
                       Не можех да помръдна и дори
                       небето ме захлупи, необятното.

                       За втори път когато те видях разбрах,
                       че точно в теб съм влюбена.
                       Сърцето ми прошепна, че съм Тя.
                       Тогава в безкрая се изгубих.

                       И молих се да ме погледнеш само,
                       а ти нехаеше за мен и знам...
                       Ще се разминем с тебе не разбрали
                       един за друг, че бяхме там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз така мисля, Христофор .Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Да живее любовта от втори поглед, най истински са стиховете писани за три минути, всичко останало са предразсъдъци и суета...
  • Тебе те харесвам!
    Но виж, лирическата трябва да се вземе в ръце!
  • Петя , това стихотворение написах просто за 3 мин.Хрумна ми изведнъж !Нищо особено не е !Аз обикновено съм дълбокомислеща .
  • Ами той като гледа само своето отражение в огледалото, как искаш да види лирическата!
    А тя май е по-добре да вземе, та да се огледа за друг около себе си!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...