Когато тишината проговори
И когато тишината проговори,
ненужни думите шептят,
заспивам в нейната прегръдка
за последен път.
Думите ни подарени
в малките ти шепи светлина,
аз съм вече мъртъв стих
от неизказаната тишина.
В съзнанието ми бледнеят думи,
извършени без промисъл дела,
не говори, спомни си
за нашата жива тишина.
Сърдита сянка на съмнение
рязяде благородната ръжда,
вековните стенания погреба
в необятна тишина.
Смачках малките си кълнове живот,
преоткрих собствената самота,
каня те при мене да останеш,
в мойта вечна тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Николов Всички права запазени
