Bonic (Богдан Николов)
24 268
Oct 9, 2007, 12:24 PM

Когато тишината проговори 

  Poetry
1323 0 27

И когато тишината проговори,
ненужни думите шептят,
заспивам в нейната прегръдка
за последен път.

Думите ни подарени
в малките ти шепи светлина,
аз съм вече мъртъв стих
от неизказаната тишина.

В съзнанието ми бледнеят думи,
извършени без промисъл дела,
не говори, спомни си
за нашата жива тишина.

Сърдита сянка на съмнение
рязяде благородната ръжда,
вековните стенания погреба
в необятна тишина.

Смачках малките си кълнове живот,
преоткрих собствената самота,
каня те при мене да останеш,
в мойта вечна тишина.

© Богдан Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??