Когато... тогава!
Когато те ухапе нейде злобната муха
и повече да се владееш ти не можеш,
когато зорлем възпрепятстват ти духа
и безхаберстват точно к`во те гложди,
когато си и пренебрегнат и неоценен,
обаче да покажеш искаш к`ъв си готин,
когато от идея свише само ти си осенен,
а другите за тебе мислят: "К`ъв е смотан!",
когато смисълът е само в писано от теб,
а другите са дребни, крастави и жалки,
когато пишат всички като в "шир-потреб",
а твоите претенции са грандиозно малки,
когато искаш да се кланят и да си велик,
а никой не те бръсне и за гнила слива,
когато зад гърба хихикат - лунатик,
а пък душата ти (но според теб) е тъй красива,
тогава... почваш, скачаш, риташ, хапеш,
очи изваждаш, вежди пишеш и бодеш,
тогава с всички сили пънеш се и драпаш,
заплюваш всичко живо, тръшкаш се, ревеш,
тогава кой посмял е да те недооценява
е сляп глупак, бездарник, кална смет,
тогава техните "творби" са мръсна плява,
а ти - на мисълта божествена синтез.
Тогава... да, тогава слепите ще онемеят,
пред твоя колос, мъдрост, божество,
тогава, о, тогава те не ще се вече смеят,
ще падат ничком в сляпо тържество,
тогава ще се спрат да замърсяват
искрящия ти разум в свойта плява,
тогава ще скандират, вместо омерзяват:
"О, неизвестний, да пребъде твойта слава!"
Посветено с много съчувствие на всички недооценени и непризнати "таланти", на всички търсещи своята "минутка слава" и своята "порцийка величие"... Ето, аз ги оцених! Поклон, велики!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
Кого ли визираш??Поздравче!Прегръдки и от мен!
