Когато тъгата се спре на завоя
КОГАТО ТЪГАТА СЕ СПРЕ НА ЗАВОЯ
Р.Чакърова
Ти си магията, ти си отровата.
Аз съм добрата и лошата фея.
Ти си въженце от скъсани спомени.
Аз го плета и през сълзи се смея.
Ти заваляваш... След тебе дъгата
шарено пише поредния стих.
Аз укротявам най - мъжкия вятър
и във ръцете ми сгушва се тих.
Ти си обратното старо махало
и до минута броиш всеки случай.
Аз съм, напротив, привидно заспала,
но никога толкова бяла и скучна.
Аз съм... до тук. По - далече не искам.
Ти си до там. И по всичко личи,
че идва сезонът на малките рискове...
Когато кафето приятно горчи.
Когато си тръгват последните птици.
Когато тъгата се спре на завоя...
По твоя си начин ела ме обичай.
А аз ще съм някак по своему твоя...
Лондон 2016 '
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
