RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
2.09.2016 г., 12:06 ч.

Когато тъгата се спре на завоя 

  Поезия » Любовна
378 0 8

КОГАТО ТЪГАТА СЕ СПРЕ НА ЗАВОЯ 


Р.Чакърова 

 

Ти си магията, ти си отровата. 
Аз съм добрата и лошата фея. 
Ти си въженце от скъсани спомени. 
Аз го плета и през сълзи се смея. 


Ти заваляваш... След тебе дъгата 
шарено пише поредния стих. 
Аз укротявам най - мъжкия вятър
и във ръцете ми сгушва се тих. 


Ти си обратното старо махало 
и до минута  броиш всеки случай. 
Аз съм, напротив, привидно заспала, 
но никога толкова бяла и скучна. 


Аз съм... до тук. По - далече не искам. 
Ти си до там. И по всичко личи, 
че идва сезонът на малките рискове... 
Когато кафето приятно горчи. 


Когато си тръгват последните птици. 
Когато тъгата се спре на завоя... 
По твоя си начин ела ме обичай. 
А аз ще съм някак по своему твоя... 

 

Лондон 2016 '

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??