„аз мога и в сълза да се удавя...”
Ивайло Терзийски
Аз мога и в сълза да се удавя.
В дълбокото на твоите зеници.
Че прошката ти рядко е пощада.
Изплуват в нея само единици.
И в дирите от пресните ти стъпки
в тревата на безкрайния ми юни
броя наум от тридесет до първи
от дните като някакъв безумец.
А ти ще прекосиш ли мойто лято?
Очите ми са чисти. Ще те видя. ...