... когато търся, а не те намирам
„аз мога и в сълза да се удавя...”
Ивайло Терзийски
Аз мога и в сълза да се удавя.
В дълбокото на твоите зеници.
Че прошката ти рядко е пощада.
Изплуват в нея само единици.
И в дирите от пресните ти стъпки
в тревата на безкрайния ми юни
броя наум от тридесет до първи
от дните като някакъв безумец.
А ти ще прекосиш ли мойто лято?
Очите ми са чисти. Ще те видя.
По дирите да стъпваш на обратно.
Когато ми е трудно да съм силна.
И чакам всяка нежност да отмине.
Тя, силата на слабата ми същност,
е толкова поливана със вино,
че има ли причина да се връщаш...
А сутрин - във росата, дето пада -
следите ти преплувам и тренирам.
Че мога и в сълза да се удавя...
когато търся, а не те намирам.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
