17.03.2024 г., 18:19

Когато утре няма да ме има

368 4 3

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА

 

Нали живя щастлив, какво ти пука,

че няма да те има на света? –

дъждовна капка, хлътнала в улука,

търкулнато кравайче в пепелта,

 

разчорлено врабче, което пери

крилцата си в продънената вис,

и поздрави те с: – Чик-чирик, Валери! –

да се събудиш праведен и чист,

 

защо пък не и пухче от глухарче? –

слетяло на девойчиния скут,

на пейката заспало благо старче,

прочело вече своя вестник "Труд",

 

пчеличката, която кротко каца

в мушкатото на твоя мил съсед,

игла, забита в твърда канаваца

в ревера от шивача – стар естет,

 

търкулнало се зарче под килима,

което вечно пада на калъч.

Когато утре няма да те има,

ще те допише слънчевият лъч.

 

16 март 2024 г.

гр. Варна, 12, 25 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...