Mar 17, 2024, 6:19 PM

Когато утре няма да ме има

  Poetry
373 4 3

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА

 

Нали живя щастлив, какво ти пука,

че няма да те има на света? –

дъждовна капка, хлътнала в улука,

търкулнато кравайче в пепелта,

 

разчорлено врабче, което пери

крилцата си в продънената вис,

и поздрави те с: – Чик-чирик, Валери! –

да се събудиш праведен и чист,

 

защо пък не и пухче от глухарче? –

слетяло на девойчиния скут,

на пейката заспало благо старче,

прочело вече своя вестник "Труд",

 

пчеличката, която кротко каца

в мушкатото на твоя мил съсед,

игла, забита в твърда канаваца

в ревера от шивача – стар естет,

 

търкулнало се зарче под килима,

което вечно пада на калъч.

Когато утре няма да те има,

ще те допише слънчевият лъч.

 

16 март 2024 г.

гр. Варна, 12, 25 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...