Когато в рая заваля дъжд,
ти ми показа:
Зеления облак от мокри листа
как може да спира сърцето,
как да събирам в дланите нежност
и как да ти върна от нея.
Колко населен ще бъде след тебе света
и как вече нямам минало,
как да приемам от теб радостта
и как да я разделя на половина...
Как под нечий балкон в кълбо топлина
ми показа как се прегръща,
как изведнъж мократа нощ
се превръща на къща...
Как нищо няма да е както преди.
Просто каза:
"Виж, в рая вали."
© Маргарита Василева Всички права запазени
ми показа как се прегръща,
как изведнъж мократа нощ
се превръща на къща...
Как нищо няма да е както преди.
Просто каза:
"Виж, в рая вали."
Приказно е...