враната
156 резултата
Навярно съм се родила
по пълнолуние гологлава.
Във изоставена мелница
си зазидах забравата.
Помня, че душата на къщата ...
  1293  31 
Среди нощта, далечен мой,
и пак е черен пътя,
като сърце, далечен мой,
и като стара мъка...
Сто зими съм във тишина. ...
  1016  32 
Когато
тревата бе мократа стъпка на Бог,
чух -
по къща на паяк слиза луда роса...
Тогава - ...
  1110  31 
Пазачо на душата ми,
защо,
нещата никога не са такива,
каквито си ги спомняме?
И вятърът не бе, какъвто е... ...
  1358  44 
Кошер ми даде, Господи,
а аз - все към трЪвната гледам.
Сигурно за добро си го мислил -
награда, дето съм била предана.
Аз вече не съм такава, Господи. ...
  1159  35 
По идея на Речният (ми) Кос
Ако някой (само за миг)
поиска да затвори врата –
то вече е сторено…
(както и да изглежда) ...
  807  25 
Винаги нечия чужда любов ме намира.
А моята - дявол я знае.
Колко думи и друми
отхвърлихме с него...
Не казва! ...
  1255  43 
По дявола отиде нежността ми.
А той по-дявол стана... не обратно.
И шумоли из мислите ми,
като овършана слама по есенно поле.
Какво по-непонятно? ...
  2152  53 
Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки...
По старите греди със дървояд ...
  830  20 
Кучето, дето чакаше залеза,
не знаеше, че така се нарича.
Търпеливо си взимаше
сбогом със светлото.
Два-три маха с опашка, ...
  1931  53 
Човекът, който прави птиците
живее във гората на тъгите.
И нея също беше си направил,
а също и къщурката до водопада...
на сълзите. ...
  1935  60 
Познавам един атеист,
който неправедно
трябваше да живее,
а все праведното го стигаше...
Кръчмар е, ...
  1059  28 
Мислите ми -
прèпълна талига
сухо сено.
В нощна трева -
летни косачи. ...
  961  31 
В примка хванах
мартенския заек.
Доверчив бе.
Взе ме за Алиса.
Знам си аз - ...
  1381  33 
Аз не знаех.
Пътят знаеше, че съм негова.
И чакаше само да стъпя накриво.
Маскиран на нЕпът в зелено.
(... и с тайна надежда ...
  726  24 
"Да починем, братя мои...
и повече да не отплаваме
от тук..."
Тенисън
Слез, капитане. ...
  1026  39 
Аз съм онова, другото нещо, любими,
дето върху сърцето си седло на кон носи.
Ти не се плаши...
Да има как, все да съм боса,
а пред мен - зелени откосите. ...
  1741  47 
За първи път вълчицата разбра,
че всъщност тя е нещо друго,
когато гълъб пощенски
изпрати ù хабер... за обич.
Най-белия очакваше... ...
  1168  32 
Най-безутешното нещо -
топола насред есенен ден.
Аз ли не знам...?
Какво от това,
че листите ми са малки сърца ? ...
  898  37 
Облачна грамада съм от многодумие.
Забраних си валенето.
Че най-тежките капки,
от сърцето ми стъпките ти ще измият.
И се притворих на вятъра, ...
  958  33 
Да ти почукам ли сега,
че времето - не му е време?
В тефтера сИ на моята Съдба,
но не срещу графата - вземане.
Тя - истината има много имена. ...
  1654  49 
Три дена...
като третият ден от"Горещници"...
(не му беше време...
не личеше да са те... отстрани...)
Те бяха... ...
  684  30 
"Каквото си платил става твое...
и твоето рано или късно
се връща при теб..."
Стивън Кинг - "То"
На нас все нещо друго ни е нужно, ...
  1115  37 
Да му се не види...
Дълго бях, дето не трябва.
(инерция го наричат...)
Превърнах се в най-дълбокото празно.
Тук дните ми ...
  1050  43 
"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят."
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души, ...
  987  30 
Винаги нещо се случва,
което очаква посрещане.
За да му върнеш милувката,
(...и да остане от нея)
- идва дъждът. ...
  961  39 
Живота надежди не оправдава.
Ти неговите трябва да разбереш.
Да простиш на лисицата, че е такава.
Да не прощаваш на самотата.
Да оставиш най-бавният блус, ...
  1021  33 
Устните ти -
втория ден от "Горещници"-
върху рамото ми...
И аз се разстилам -
върху тревата харман... ...
  836  38 
"Когато Любовта ви позове,
последвайте я, макар пътеките и
да са тъмни и сурови..."
Джубран Халил Джубран
Щом разбереш, ...
  816  35 
Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки... ...
  620  27 
Очакването е самотно занимание,
но само несамотните го могат.
Сега съм къща изоставена,
но в дъбова гора.
В хралупите на дивите пчели, ...
  1108  41 
Когато дървената къща
ме позна и ме повика, разбрах -
отчайващо-неизпълнимо е това -
да стигна там...
Дълбоко в мен Творецът е заровил ...
  867  35 
Животът ни -"Страстна седмица"
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали
от тежка самота,
протягаме доверие - вземете... ...
  847  23 
За огън събирам дърва,
измежду страховити бодили.
(напролет сигурно са цъфтели...)
Погледът ти - янтарна топлина...
Не ми трябва зАвет.Само ...
  987  30 
" - Чуй беззвучието - говореше
Маргарита на Майстора."
А той -
само него не беше слушал.
Аз съм ...
  1549  43 
Вдиша дъха ми,
че твоят не стигаше...
А още не знаеше,
че си пристигнал.
Правих къща с веранда ...
  820  29 
Луната знае своя път.
(и като нас не винаги е цяла).
Поставена
във рамка от звезди,
тя просто е ...
  2746  44 
Върни се в себе си -
ми каза.
И ме докосна...
А там,където бях
НЕаз, ...
  815  41 
Ти,
дето все ме срещаш с пътя,
а стоиш отстрани,
знаеш ли,
че точно на него си стъпил...? ...
  752  29 
Когато бях малка,
не знаех,че съществува време.
Но чаках есента,
защото мирисът ми беше нужен -
на сухи листа. ...
  911  29 
Предложения
: ??:??