враната

156 резултата

Навярно съм се родила по пълнолуние гологлава...

Навярно съм се родила
по пълнолуние гологлава.
Във изоставена мелница
си зазидах забравата.
Помня, че душата на къщата ...
2.1K 1 31

Среди нощта, далечен мой...

Среди нощта, далечен мой,
и пак е черен пътя,
като сърце, далечен мой,
и като стара мъка...
Сто зими съм във тишина. ...
2.9K 1 32

Когато тpевата бе мократа стъпка на Бог

Когато
тревата бе мократа стъпка на Бог,
чух -
по къща на паяк слиза луда роса...
Тогава - ...
1.9K 31

Нещата никога не са такива, каквито си ги спомняме

Пазачо на душата ми,
защо,
нещата никога не са такива,
каквито си ги спомняме?
И вятърът не бе, какъвто е... ...
2.2K 1 44

Кошерът

Кошер ми даде, Господи,
а аз - все към трЪвната гледам.
Сигурно за добро си го мислил -
награда, дето съм била предана.
Аз вече не съм такава, Господи. ...
1.9K 35

Нещо написано

По идея на Речният (ми) Кос
Ако някой (само за миг)
поиска да затвори врата –
то вече е сторено…
(както и да изглежда) ...
1.5K 25

Дяволицата и петлите (... ли...? )

Винаги нечия чужда любов ме намира.
А моята - дявол я знае.
Колко думи и друми
отхвърлихме с него...
Не казва! ...
2.1K 43

Крадливите очи на дявола

По дявола отиде нежността ми.
А той по-дявол стана... не обратно.
И шумоли из мислите ми,
като овършана слама по есенно поле.
Какво по-непонятно? ...
3.7K 2 52

На кръст

Най-нещастна съм,
когато не съм нещастно влюбена.
Сърцето ми - празен хамбар,
малко слама и мишки...
По старите греди със дървояд ...
1.6K 1 20

Кучето, дето чакаше залеза

Кучето, дето чакаше залеза,
не знаеше, че така се нарича.
Търпеливо си взимаше
сбогом със светлото.
Два-три маха с опашка, ...
3.3K 1 52

Човекът, който прави птиците

Човекът, който прави птиците
живее във гората на тъгите.
И нея също беше си направил,
а също и къщурката до водопада...
на сълзите. ...
3.5K 1 60

В кръчмата на живота

Познавам един атеист,
който неправедно
трябваше да живее,
а все праведното го стигаше...
Кръчмар е, ...
1.8K 28

В нощна трева - летни косачи

Мислите ми -
прèпълна талига
сухо сено.
В нощна трева -
летни косачи. ...
1.7K 31

За извънмерната популация от мартенски зайци

В примка хванах
мартенския заек.
Доверчив бе.
Взе ме за Алиса.
Знам си аз - ...
2.1K 33

За нещата по пътя

Аз не знаех.
Пътят знаеше, че съм негова.
И чакаше само да стъпя накриво.
Маскиран на нЕпът в зелено.
(... и с тайна надежда ...
1.5K 24

Който слуша пчелите...

"Да починем, братя мои...
и повече да не отплаваме
от тук..."
Тенисън
Слез, капитане. ...
1.8K 39

Оседланата вещица

Аз съм онова, другото нещо, любими,
дето върху сърцето си седло на кон носи.
Ти не се плаши...
Да има как, все да съм боса,
а пред мен - зелени откосите. ...
2.9K 47

За бившите вълчици...

За първи път вълчицата разбра,
че всъщност тя е нещо друго,
когато гълъб пощенски
изпрати ù хабер... за обич.
Най-белия очакваше... ...
1.8K 32

Топола насред есенен ден

Най-безутешното нещо -
топола насред есенен ден.
Аз ли не знам...?
Какво от това,
че листите ми са малки сърца ? ...
2.1K 37

За една врата...с резе

Облачна грамада съм от многодумие.
Забраних си валенето.
Че най-тежките капки,
от сърцето ми стъпките ти ще измият.
И се притворих на вятъра, ...
1.7K 33

Да ти почукам ли сега...

Да ти почукам ли сега,
че времето - не му е време?
В тефтера сИ на моята Съдба,
но не срещу графата - вземане.
Тя - истината има много имена. ...
3.2K 2 49

Третият ден от "Горещници"

Три дена...
като третият ден от"Горещници"...
(не му беше време...
не личеше да са те... отстрани...)
Те бяха... ...
1.4K 30

Зелените ботушки на цветя...

"Каквото си платил става твое...
и твоето рано или късно
се връща при теб..."
Стивън Кинг - "То"
На нас все нещо друго ни е нужно, ...
1.8K 37

Ирландското ми море

Да му се не види...
Дълго бях, дето не трябва.
(инерция го наричат...)
Превърнах се в най-дълбокото празно.
Тук дните ми ...
1.8K 43

ПЕТРОВДЕН

"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят."
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души, ...
2K 30

Винаги нещо се случва...

Винаги нещо се случва,
което очаква посрещане.
За да му върнеш милувката,
(...и да остане от нея)
- идва дъждът. ...
1.7K 39

Прости на лисицата

Живота надежди не оправдава.
Ти неговите трябва да разбереш.
Да простиш на лисицата, че е такава.
Да не прощаваш на самотата.
Да оставиш най-бавният блус, ...
1.8K 33

Втория ден от "Горещници"

Устните ти -
втория ден от "Горещници"-
върху рамото ми...
И аз се разстилам -
върху тревата харман... ...
2.4K 38

Отпечатък на лапа по кошер...

"Когато Любовта ви позове,
последвайте я, макар пътеките и
да са тъмни и сурови..."
Джубран Халил Джубран
Щом разбереш, ...
1.6K 35

Черен лик от червения клен...

Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки... ...
1.3K 27

Очакването е самотно занимание

Очакването е самотно занимание,
но само несамотните го могат.
Сега съм къща изоставена,
но в дъбова гора.
В хралупите на дивите пчели, ...
1.9K 41

На странника, когото приласках

Когато дървената къща
ме позна и ме повика, разбрах -
отчайващо-неизпълнимо е това -
да стигна там...
Дълбоко в мен Творецът е заровил ...
1.5K 35

Животът ни "Страстна седмица"

Животът ни -"Страстна седмица"
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали
от тежка самота,
протягаме доверие - вземете... ...
1.6K 23

Погледът ти - янтарна топлина

За огън събирам дърва,
измежду страховити бодили.
(напролет сигурно са цъфтели...)
Погледът ти - янтарна топлина...
Не ми трябва зАвет.Само ...
1.8K 30

"Чуй беззвучието - говореше Маргарита на Майстора"

" - Чуй беззвучието - говореше
Маргарита на Майстора."
А той -
само него не беше слушал.
Аз съм ...
2.5K 43

Къща до оградата на света

Вдиша дъха ми,
че твоят не стигаше...
А още не знаеше,
че си пристигнал.
Правих къща с веранда ...
1.5K 29

Луната знае своя път

Луната знае своя път.
(и като нас не винаги е цяла).
Поставена
във рамка от звезди,
тя просто е ...
4.5K 44

Прекрасният отзвук от петък - 13

Върни се в себе си -
ми каза.
И ме докосна...
А там,където бях
НЕаз, ...
1.4K 41

Пак на този,който ме срещна с пътя

Ти,
дето все ме срещаш с пътя,
а стоиш отстрани,
знаеш ли,
че точно на него си стъпил...? ...
1.6K 29

Когато бях малка...

Когато бях малка,
не знаех,че съществува време.
Но чаках есента,
защото мирисът ми беше нужен -
на сухи листа. ...
1.6K 29