когато времето измива
Тъй стара се роди душата ти,
тъй рано бе изплакана...
Сърцето ми се лющи от въздишките,
ръцете ми от мъка са повяхнали
Да можех да те върна с болка,
бих страдала...
и в следващите си животи...
В безвремието щом потъна, ще те търся!
Ни дявол ще ме спре, ни истина!
Ще подпаля ледниците със сълзите си,
скалите ще изроня с нокти.
Луната ще разцепя със плача си,
черен восък от сърцето ми ще потече
и ще покрие всичко!
Страх ме е, да не се излекува душата ми...
да не спре да боли...
да не измие времето утрото...
да не забравя...
В памет на Краси
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
