violently (Ася) violently (Ася)
69
Dec 22, 2007, 7:06 PM

когато времето измива

  Poetry
886 0 21

Тъй стара се роди душата ти,

тъй рано бе изплакана...

Сърцето ми се лющи от въздишките,

ръцете ми от мъка са повяхнали

Да можех да те върна с болка,

бих страдала...

и в следващите си животи...

 

В безвремието щом потъна, ще те търся!

Ни дявол ще ме спре, ни истина!

Ще подпаля ледниците със сълзите си,

скалите ще изроня с нокти.

Луната ще разцепя със плача си,

черен восък от сърцето ми ще потече

и ще покрие всичко!

 

 

Страх ме е, да не се излекува душата ми...

да не спре да боли...

да не измие времето утрото...

да не забравя...

 

                                                                                                      В памет на Краси

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • nemesis888 (Морис Лав)
    nemesis888 (Морис Лав)
    Правилно.
    Не си я давяй току-така..болката.
    Помага-сигурен съм, но ще разберем,когато се върнем.
  • emiliana1 (Емилия)
    emiliana1 (Емилия)
    Много силно...Поздравления!!!
  • martin_fly (Мартин Драганов)
    martin_fly (Мартин Драганов)
    "Страх ме е, да не се излекува душата ми...

    да не спре да боли...

    да не измие времето утрото..."

    Наистина думите са излишни...Поздравления!!!

    да не забравя...


  • gyu (Гюлен )
    gyu (Гюлен )
    Върховно...Винаги съм казвала, че не са нужни повече думи, когато просто всичко е казано...
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Луната ще разцепя със плача си,

    черен восък от сърцето ми ще потече

    и ще покрие всичко!"

    !!!



Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0