Когато замълча - сърцето ми говори,
тъгата ми във радост се превръща.
Останала сама със тебе разговарям,
целувам те и те прегръщам.
Когато замълча - сънят в очите ми приижда,
притваря клепките ми и със златен прах
посипва сънищата ми сърдечни,
където дните ми са пълни само с смях.
Когато замълча - не се отричам
от истината, останала във мен,
че мога само тебе да обичам
и тази нощ, и утре - всеки ден.
Когато замълча - аз първата лъжа ще скрия,
дори за мен да бъде грях,
че в сънищата ми отново идваш,
и ме целуваш пак и пак.
Когато замълча - ще бъда друга,
дори сърцето ми в тъга да се превърне,
но аз не знам къде и как ще бъда
и мога ли без теб да бъда друга!?
© Зорница Арие Всички права запазени