10.06.2004 г., 17:58

Кои сте вие, странни алпинисти?

4.1K 1 0

Не помня кой къде се е изкачвал
Дори не тръпна да го прочета
Обърках кой е жив и кой загинал
Живеят в мене само с обичта


Парчета разговори в снежни хижи,
Мозайка от детинщини - мечти
И всеки в снеговете ниже, ниже
от суета и гняв едни следи


Превръщат се следите във вериги
Аз смисълът им търся и вървя
На страст човешка тленните кумири
по върховете вдигат знаменца


Една от вас, объркана и слаба
в заблуда дълго рових се в снега.
Не търсех нито упрек, ни награда,
а само смисъл в страшната игра


Завърнах се по чудо жива в мене.
И планините в себе си свалих.
Обичам ги и пак ги притежавам,
но всичките сега са в моя стих


Кои сте вие, странни алпинисти!
Блести върхът във вашата мечта.
Но съвестта ви друго знам, че мисли
и знаете, че сте във суета


Не са болнави странните ми мисли
Усилията луди изтърпях
Но страх ме е. Животът ви зависи
от тънка мисъл, вкопчена във грях


Не ви познавам, странни алпинисти.
Макар че дълго бях една от вас.
Но моля ви, когато разберете
защо върха изкачвате, кажете.


Стихотворението е от книгата на Мариана Масларова "Сучурум" (бяла летяща вода).


С публикуването на това стихотворение редакцията на "Откровения" изразява безкрайната си мъка причинена от смъртта на една смела и силна българка - загиналата при покоряването на покрива на света - връх Еверест българска алпинистка Мариана Масларова на 43 години от гр. Карлово, племенница на Христо Проданов, завършила история в СУ "Св Климент Охридски", 20 години се е занимавала с алпинизъм, като във визитката и има изкачвания на Алпите, Кавказ, Памир, Андите и други.


Стихотворението е препечатка от в-к "24 часа"



suffer_angelus (Иван Атанасов)

    31-05-2004г. 16:38

Радо изтрих ти мнението, защото идеята не е да гласуваме за него или изобщо да го коментираме като качество или нещо друго, а просто да кажем последно сбогом. Също ще изтрием и оценките. Просто стихотворението е публикувано в разрез с филофията на сайта поради уважението на цялата администрация към тази смела жена и не само към нея, а и към останалите алпинисти - българи и чужденци загинали при подобни обстоятелства. Ще ви помоля да не гласувате за това произведение за да не ни създавате излишна работа. Коментари ще оставя само свързани с причината, но не със самото стихотворение. Благодаря ви предварително.

Естествено оставям ви възможността да обсъждате самото стихотворение но във форума

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Масларова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...