Не помня кой къде се е изкачвал
Дори не тръпна да го прочета
Обърках кой е жив и кой загинал
Живеят в мене само с обичта

Парчета разговори в снежни хижи,
Мозайка от детинщини - мечти
И всеки в снеговете ниже, ниже
от суета и гняв едни следи

Превръщат се следите във вериги
Аз смисълът им търся и вървя
На страст човешка тленните кумири
по върховете вдигат знаменца

Една от вас, объркана и слаба
в заблуда дълго рових се в снега.
Не търсех нито упрек, ни награда,
а само смисъл в страшната игра

Завърнах се по чудо жива в мене.
И планините в себе си свалих.
Обичам ги и пак ги притежавам,
но всичките сега са в моя стих

Кои сте вие, странни алпинисти!
Блести върхът във вашата мечта.
Но съвестта ви друго знам, че мисли
и знаете, че сте във суета

Не са болнави странните ми мисли
Усилията луди изтърпях
Но страх ме е. Животът ви зависи
от тънка мисъл, вкопчена във грях

Не ви познавам, странни алпинисти.
Макар че дълго бях една от вас.
Но моля ви, когато разберете
защо върха изкачвате, кажете.

Стихотворението е от книгата на Мариана Масларова "Сучурум" (бяла летяща вода).

С публикуването на това стихотворение редакцията на "Откровения" изразява безкрайната си мъка причинена от смъртта на една смела и силна българка - загиналата при покоряването на покрива на света - връх Еверест българска алпинистка Мариана Масларова на 43 години от гр. Карлово, племенница на Христо Проданов, завършила история в СУ "Св Климент Охридски", 20 години се е занимавала с алпинизъм, като във визитката и има изкачвания на Алпите, Кавказ, Памир, Андите и други.

Стихотворението е препечатка от в-к "24 часа"