Кой казва?
Тя се стича по вените – светъл и тих благослов...
Светла Гунчева („Любов“)
Дойде при мен във залезния ден,
когато вече нищо не очаквах.
Когато уморена, примирена
мислех – няма „по-нататък“.
И ми припомни песента* за оня
разбойник с кървава кама,
дето пресрещал късните кервани
и не познавал пътя към дома.
Жесток, безмилостен неверник,
той ужас леден сеел по света.
А сам от самота треперил,
докато... срещнал любовта.
Едно листо му стоплило лицето,
очите кървави заронили сълзи.
Разбрал – докосне ли любов сърцето,
по-иначе земята се върти.
А аз... не вярвах, че си ти, любов,
страхувах се да те прегърна.
Но се превърна залезът във изгрев нов
и лятото във мен, се върна.
Добре дошла в живота ми, любов,
не питам колко дълго ще те има.
Във вените се стичаш – благослов...
Кой казва, че напред е само зима ?
______________________________________________________
* Песента е по стихотворениeто на Д. Дамянов „Приказка“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Радовенска Всички права запазени
