25.04.2007 г., 10:11

Кой открадна сърцето ти?

1.6K 0 0
Има много кукли, които са такива за защита.
Всичко е да се предпазиш от нещата вън.
Всичко се случва с някаква причина.
Всичко става в твоя кът.

Кой открадна сърцето ти и те остави в пространството?
Никой и нищо не можеш да усещаш.
Къде остана постоянството.
Улиците те пресрещат.

Кой взе сърцето ти и те отне.
Отне те на части.
Кой, кой беше?
Кой със себе си те взе?
В кой се врече?

Никой не ти каза, че така не можеш да живееш.
Толкова далеч от дома и тялото. Кожа и болки.
Тогава ти май не можеше да го проумееш.
Очите плачат, телата правят кръшни стойки.

Кой открадна сърцето ти и ключа?
Кой открадна сърцето ти, усмивката от лицето?
Кой така жестоко те завладя?
Кой покани те в мелето?

Невинните, животът, твоите очи.
Кой взе сърцето ти? Даде ли му да се измъкне?
Кой така невинно те покори?
Дали ще ти потръгне?

Всичко диво, немирно и непокорно те разкъса на парчета.
Разкъсване и плач.
Кой беше, кой беше човека?!
Кой беше твоят палач?

Какво направи той, кой го взе?
Сега най-ценното го няма?
Кой те затвори в туй задушно мазе?
Защо на мястото на сърцето ти е рана?

Сега нямаш никакъв избор, нито един.
Кой взе сърцето ти?
Ти дали му прости?
Дали беше майчин син
на майка, на която в очите и е имало някога сълзи?

Моментите и времето. Дали беше сън-мечта?
Дали беше чудо или падане?
Защо не го видях?
Кога стана, кога?
След падане дали ще има ставане?

Дали това беше еликсир или твоята сила?
Кой нарани сърцето ти и те отведе на друго място?
Кога стана тъй ранима,
нима те взеха ти го страстно?

Никой и нищо не можеш да убиеш?
Ти трябва да намериш принцесата и магическият човек.
Трябваше сърцето да си скриеш!
Да не би да ти каза: Аз ще бъда с теб!

Трябва да намериш доброто, лошото и различното.
Все още романтиката е няма.
Все още залагат на пищното ,
все още се надяваш, че ще стана.

Все още нямаш никакъв избор, никакъв.
Ако можеш да върнеш времето би ли поела по друг път?
Дали ще искаш да си без сърце и живота ти да е такъв?
Дали ще искаш да те спрат?

Ако ти можеш да забрави следите, борбите с дракони...
... не забравяй, че ти се защитаваше от това огромно място.
Не забравяй, че той го взе с усмивките си мраморни!
Запомни, че в живота ти за измамници е тясно.

Намери прекрасната страна и запомни сърцето.
Намери ритъма си и го върни.
Запомни ако можеш по какъв начин е отнето,
за да може преди да сгрешиш, да те заболи.

Кой взе сърцето ти?
Може би това никой не може да каже!
Един ден да го намериш, се надявам.
Някой може би ще ти го покаже,
когато ти най-малко очакваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...