Кой поет не познава лудостта
Шушукаха за него, че е луд поет,
че е изперкал старец със цигара.
Обиждаха го, сякаш не човек,
а дявол крие се под ризата му стара.
Той нямаше приятели, ала не бе и сам,
говореше си мислено с морето.
Споделяше за всяка болка, всеки срам,
дори на любопитните врабчета.
Предпочиташе да мислят, че е луд,
на вместо туй със хората да спори.
Обидата тежеше, сякаш е юмрук
в душата му, като рана незатворена.
***
Но кой поет не познава лудостта,
ако тя във него тайно се не вплита...
Такава лудост допринася на света
неземна хубост... Допринася смисъл...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
