Кой поет не познава лудостта
Шушукаха за него, че е луд поет,
че е изперкал старец със цигара.
Обиждаха го, сякаш не човек,
а дявол крие се под ризата му стара.
Той нямаше приятели, ала не бе и сам,
говореше си мислено с морето.
Споделяше за всяка болка, всеки срам,
дори на любопитните врабчета.
Предпочиташе да мислят, че е луд,
на вместо туй със хората да спори.
Обидата тежеше, сякаш е юмрук
в душата му, като рана незатворена.
***
Но кой поет не познава лудостта,
ако тя във него тайно се не вплита...
Такава лудост допринася на света
неземна хубост... Допринася смисъл...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
