30.12.2009 г., 10:24

Кой прокуди зимата

1.9K 0 7

Свири вятърът в камината,
отвън вилнее зимата...
Играят пламъци червени,
огряват нас - разгорещени...

Красиво е...
в светлината на огъня
рисуваме с устни телата си,
блажено отпуснати
в топлината на чувствата,
говорим само с ръцете си...

Усещане е...
удоволствие, стенания,
разтърсващи вълни, желания...
проникване дълбоко, сливане -
до безтегловност, до опиване...

Опомням се...
догарят искрите в камината...
Видението ми за теб
прокуди зимата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...