30.12.2009 г., 10:24

Кой прокуди зимата

1.9K 0 7

Свири вятърът в камината,
отвън вилнее зимата...
Играят пламъци червени,
огряват нас - разгорещени...

Красиво е...
в светлината на огъня
рисуваме с устни телата си,
блажено отпуснати
в топлината на чувствата,
говорим само с ръцете си...

Усещане е...
удоволствие, стенания,
разтърсващи вълни, желания...
проникване дълбоко, сливане -
до безтегловност, до опиване...

Опомням се...
догарят искрите в камината...
Видението ми за теб
прокуди зимата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...