Dec 30, 2009, 10:24 AM

Кой прокуди зимата

  Poetry » Erotic
1.9K 0 7

Свири вятърът в камината,
отвън вилнее зимата...
Играят пламъци червени,
огряват нас - разгорещени...

Красиво е...
в светлината на огъня
рисуваме с устни телата си,
блажено отпуснати
в топлината на чувствата,
говорим само с ръцете си...

Усещане е...
удоволствие, стенания,
разтърсващи вълни, желания...
проникване дълбоко, сливане -
до безтегловност, до опиване...

Опомням се...
догарят искрите в камината...
Видението ми за теб
прокуди зимата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...