КОЙ СИ

За всяка твоя лъжа затварях си аз очите,

за всяка твоя лъжа си повтарях “обичаш ме”.

Твърде ли много ти станаха лъжите,

твърде ли много повторих “простих ти”,

че нощем горят сълзи вместо сънища,

а денем лутам се по безкрайни пътища.

В капан от болка и смях попаднах сама,

Крещя спаси ме и в очите  молба,

подаваш ръка, повтарям си “мой си”,

но след това потъвам и чудя се “кой си”

дали идеалния мъж, на когото да вярвам,

или образ от рая, с когото пропадам.

Дали нашият път е само пътека,

дали нашето минало ще бъде утеха.

Обещах си никога няма да страдам,

заради теб обичам и заради тебе оставам.

Ах, този мой свят така ужасяващ сега:

ту омраза, ту жажда и най-вече болка,

а ме е страх да търся проклетата истина,

страх ме е да не живея в пълна заблуда.

Реалност беше, а сега - неусъществима мечта,
Но вече не мога, проумях го, спрях.

Беше обич,а сега всичко е война,

Вярвах във тебе, а се преварна в лъжа.

Ти предаде всичко между нас,

но още чувам само твоя глас..

Към звездите полетяхме,толкова щастливи бяхме.

А сега към болката започвам да привиквам,

що е обич - май забравям.

себе си ти дадох, душата си предадох,

а ти?! Разби ме на хиляди парчета
                                 но аз се изправих и се превърнах в клопка                                             
за всяко друго сърце,
  но за твоето, уви! НЕ!