КОЙ СИ
За всяка твоя лъжа затварях си аз очите,
за всяка твоя лъжа си повтарях “обичаш ме”.
Твърде ли много ти станаха лъжите,
твърде ли много повторих “простих ти”,
че нощем горят сълзи вместо сънища,
а денем лутам се по безкрайни пътища.
В капан от болка и смях попаднах сама,
Крещя спаси ме и в очите молба,
подаваш ръка, повтарям си “мой си”,
но след това потъвам и чудя се “кой си”
дали идеалния мъж, на когото да вярвам, ...