29.09.2011 г., 20:24

Кой си ти?

777 0 0

Как открих те,

как с теб сдобих се?

От рая или от ада ти дойде?

С ангелска красота,

но с ледена душа.

Защо не даваш в душата ти да се надникне?

Какво ли от там ще изникне?

 

Не вярвам да си обичал,

не вярвам по някоя да си тичал,

не вярвам да си плакал

и утрото с надежда да си чакал.

Не вярвам да ме разбираш,

ти само с  действията си провокираш.

Искам да те опозная,

искам всичко да ти призная.

 

Имаш ли сърце се чудя,

но от камък ли е то?

Имаш ли душа се чудя,

но скована от какво?

 

26.11.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...