16.10.2007 г., 10:41

Кой съм аз

1.4K 0 39


Сега ме знаеш кой съм. И какво съм правил.
За пример, през живота си, не бях.
Във Бога вярвам. И рогатия прегръщах,
като светец и грешник аз живях.


Красиво да омайвам аз го мога,
но мога и развратно да върлувам.
Понякога съм хрисим, но гори ме огън
и с него аз изгарям и бушувам.


Познаваш ме и можеш да избираш.
Помни обаче, няма връщане назад.
Прекрачиш ли ме, аз съм вечен.
С любов и страст се храни моя глад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!!!
    Целувки!!!
  • Много хубаво,но нима искренността може да се каже по толкова вълшебен начин;"Сега ме знаеш кой съм. И какво съм правил.
    За пример, през живота си, не бях."
  • Бъди!Винаги и всякога се устоявай!
    Силен стих!Поздрав Ицо!
  • Лелей много силно ,много откровено!!!
    Поздрав Христо за запомнящата ти се творба!!!
    Пожелавам ти добър апетит
  • Е, сега вече знам кой си, добре че се издаде!!! Много ми хареса стиха ти, браво на теб!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....