Взимам всичко навътре и се давя от отчаяние, мислиш само за себе си, а за мен - въобще. Кой съм аз да те съдя? Нямам право на това. Аз те обичам до полуда, но не получавам от любовта. Имаш мен само когато ти трябвам, а през другото време забравяш даже, че съществувам. Хайде, залъжи ме, както лъжеш и другите, поне с едно "Обичам те!". Зная аз, че не съм единствен измамен, а поредния излъган заради друг сега. Кой съм аз, че в заблудата с теб се задържах? Трябва да ме наградиш за нещастията, които изживях. |
© Кою Коев Всички права запазени