Взимам всичко навътре и се давя от отчаяние,
мислиш само за себе си, а за мен - въобще.
Кой съм аз да те съдя? Нямам право на това.
Аз те обичам до полуда, но не получавам от любовта.
Имаш мен само когато ти трябвам,
а през другото време забравяш даже,
че съществувам. Хайде, залъжи ме,
както лъжеш и другите, поне с едно
"Обичам те!".
Зная аз, че не съм единствен измамен,
а поредния излъган заради друг сега.
Кой съм аз, че в заблудата с теб се задържах? ...