Кокиче
Главица навело,
нежно и бяло,
поглежда свенливо
кокиче красиво.
Над снежна покривка
с чаровна усмивка
Слънчо поглежда
и пак се навежда.
От срам ще заплаче
туй малко юначе,
къде ли е мама,
защо ли я няма?!
Защо ли се бави -
тя май го забрави...
Китната Пролет
с птиците в полет
кога ще се върне
да го прегърне,
в скут да го гушне
и да пошушне
как нежно обича
тя свойто кокиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
