Сърдитият Снежко
нослето намръщи.
И с бялата дрешка
пак всичко загръща.
Кокиче поглежда
над пряспа самичко.
Главица навежда
и търси тревичка.
Вест носи честита,
че пролет пристига.
И зима сърдита
мъглите да вдига.
Виж Снежко как бяга
от наш`та градина!
За път той се стяга,
кокиче щом има.
© Мария Всички права запазени