Сърдитият Снежко
нослето намръщи.
И с бялата дрешка
пак всичко загръща.
Кокиче поглежда
над пряспа самичко.
Главица навежда
и търси тревичка.
Вест носи честита,
че пролет пристига.
И зима сърдита
мъглите да вдига.
Виж Снежко как бяга
от наш`та градина!
За път той се стяга,
кокиче щом има.
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и благодарност!