25.01.2009 г., 22:28 ч.

Кокиченца 

  Поезия » За деца
911 0 5

Земята родила кокиченца,

предвестници на пролетта,

снежнобели момиченца,

надежда да дарят на света.

Привечер притварят камбанки,

сутрин разтварят крилца,

оглеждат се плахо, трептят:

- Само ние ли сме на голата земя?

Къде ли са другите цветя...?

Идват при тях дечица:

- Не бойте се, кокиченца,

не сте саминки на света,

вие, нежни момиченца,

сте децата на Пролетта.

Ние букет ще си наберем,

на топло вкъщи ще ви приберем.

- Не ни късайте, дечица  -

проплакаха крехките кокиченца -

по-добре ни е загърнати в снега,

ние тук сме си у дома.

 

 

 

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??