Кокиченца
Земята родила кокиченца,
предвестници на пролетта,
снежнобели момиченца,
надежда да дарят на света.
Привечер притварят камбанки,
сутрин разтварят крилца,
оглеждат се плахо, трептят:
- Само ние ли сме на голата земя?
Къде ли са другите цветя...?
Идват при тях дечица:
- Не бойте се, кокиченца,
не сте саминки на света,
вие, нежни момиченца,
сте децата на Пролетта.
Ние букет ще си наберем,
на топло вкъщи ще ви приберем.
- Не ни късайте, дечица -
проплакаха крехките кокиченца -
по-добре ни е загърнати в снега,
ние тук сме си у дома.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Нежен стих - ухае на пролет...
