Кокошкарник
Подариха ми петел -
за моя кокошкарник.
Страстен изкусител.
През всеки трети вторник.
-Ха, със здраве да го ползваш, комшо,
кръстил съм го просто, Гошо.
Думам ти, направо е фурия,
даже патката опиня шия.
Мина ден, и два дори,
Гошко пее от зори.
През деня си ходи важен,
пери гребена си снажен.
Ярките са във възхита.
Всяка тайно се надява
Гошо нея да задява.
Ала той...
Пристигнал май от неолита?
Ама хич... изобщо даже,
и през ум не му минава
с ярки да се занимава...
Иде му да се откаже.
В кокошкарника обаче,
имам си едно петле...
То на Гошо хвана поглед,
и макар, отбягва го, почти...
Че до бой не му се стига.
(Виждали сте бой с петли,
подобно баби със метли?!?)
А очите му са влажни.
- И ще питате защо?!?
Ще Ви кажа:
Гошко май че ще заблажи.
И кокошките - едниии...
Бягат, обикалят Гошо.
Той пък и не ще да знае,
и за тях почти... нехае.
Ходи важен все из двора,
гледа, пее от стобора,
някак сякаш му се ще...
да опита с младото петле...
***
В този селски наш бордей,
петльо става пълен гей,
а нещата май са очевидни,
и кокошките... фригидни.
П.П.
Ако сте стигнали до тук...
Явно имате железни нерви.
:)))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
