Коктейл
Коктейл
Покривам ти оголеното рамо
с завивката, миришеща на любовта ми.
Ръцете ти студени и нозете
затоплям нежно със плътта ми.
И после в устните красиви
целувка впивам страдаща и страстна.
Красиво е, бленувано, прекрасно...
А ти... заспиваш безучастна.
Аз пак съм сам и отчужден,
макар до мене нежно да сънуваш.
Не мисля още да си тръгвам -
ще дойде ден и ти да ме целуваш.
Сега поспи, любима моя,
аз утре пак кафе ще съм направил,
навярно пак в командировка,
любов върху листче ще съм оставил.
Покривам ти оголеното рамо
с завивката, миришеща на любовта ми.
Ръцете ти студени и нозете
затоплям нежно със плътта ми.
И после в устните красиви
целувка впивам страдаща и страстна.
Красиво е, бленувано, прекрасно...
А ти... заспиваш безучастна.
Аз пак съм сам и отчужден,
макар до мене нежно да сънуваш.
Не мисля още да си тръгвам -
ще дойде ден и ти да ме целуваш.
Сега поспи, любима моя,
аз утре пак кафе ще съм направил,
навярно пак в командировка,
любов върху листче ще съм оставил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Минков Всички права запазени
