28.09.2023 г., 10:07 ч.

Коктейл за бедняци 

  Поезия
202 3 3

КОКТЕЙЛ ЗА БЕДНЯЦИ

 

... живея между не и да,

между тоягата и моркова,

и моят вик за свобода

е гръм от тапата ви коркова.

Но виното го пие друг,

а аз дера със лакти Нищото.

И тегля мъчния си плуг –

и цял живот ора стърнището.

А облакът пови и мен,

и моя свят с кирливи бинтове –

войниче, паднало във плен,

спя върху нарове развинтени.

Дали ще съмне? – аз не знам

изобщо има ли разсъмване,

додето моркова си ям,

шампанското ви вече гръмна ли?

Съдбата друго ли реши,

или е време да умираме?

 

Спасете своите души! –

преди да се превърнат

в синьо сирене.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??