16.12.2008 г., 7:30 ч.

Коледата на клошаря 

  Поезия
897 0 28

  В памет на един клошар, който умря от студ на улицата,

а синовете му се ширеха в тристайния му апартамент,

за който бе работил 34 години.

 

Поклон пред паметта ти, Кире!

 

 

 

 

 

Коледата на клошаря

 

Студена нощ.

Навън е тъмно.

Скитам се

по улиците пусти.

В небето

грее месечина,

с ръце в джобове

топля свойте пръсти.

И северният вятър

ме пронизва,

продължавам

в нощта напред,

зорък поглед

вперил съм надолу -

дано намеря лев,

или пък друг късмет.

Тогава с брата

може и да хапнем,

ще пийнем -

бутилка стар „Памид",

Рождеството,

после ще посрещна

в някоя сергия. Свит.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Просто съм потресена от съдбата на човечеца , но наистина харесах произведението ти... нямам подходящите думи с които да го опиша ... Наистина ме трогна и то доста.Много е дълбоко.

    Кой ще даде на бедния стотинчица живот?


    Само това мога да напиша като строфа и замисъл от своя страна по тази тема.
    Браво!
  • Чудесен стих!За съжаление има много хора с подобна участ.
  • Поклон... прегръщам те!
  • Много ме натъжи ститът ти за съжаление понякога в живота се случва и това
  • Добро сърце имаш, Приятелю!
    Истинско е!
  • Шкафче...разби ме...!
  • Поздравления, Вальо!!!
    Стиха много ме натъжи, но пък говори за твоето добро сърце!!!
  • ...уви...
  • Чудесно е! Колко мъка има по света! Поздрави!
  • Въздействащ и затрогващ стих! Сърдечни поздрави!
  • Невероятно силен и истински стих!
    Настръхнах!
    Аплодисменти!!!
  • Съвременна картина на живота ,някъде близо до нас.И толкова далече.Изповед на действителността,която не трябва да се случва.
    Поздрави.
  • Иес!!!!!!Вале върха си!!!
    Прегръдки на шопско!
  • Поздрав!
  • Колко "простичко" си го описал. Благодаря ти Вальо! Накара ме да се замисля и ми стана тъжно...
  • Благодаря Ви, Приятели!
  • Браво, Слънце! Една голяяяма целувка от мен!
  • разплака ме...
  • "...в някоя сергия. Свит."
    Баба ми казваше: "Колелото се върти..."
    Бездушието не ни прави по-силни, може би по малко ни убива...
  • Настръхнах,ти не описа живота само на клошаря Киро,а на Всички като него.
    Стихът ти е чудесен и разтърсващ.Поздрави.
  • Поклон!
  • Растеш, Вальо!
    Чудесен стих, по човешки топъл и разстърсващ!
    Поздрав!
  • Вале, приятелю, нямам думи и затова отново ще ти отговоря със стих:
    Старец гледаше небето

    Тъмна е нощ. Старец гледа небето.
    Чака. Кога ще падне звезда.
    Да си каже желанието. Безсрочното.
    Да се върне отново завинаги Пролетта.
    Цяла нощ просидя. Премръзна. Трепери.
    Спомени тежки що беше и що е сега.
    Тихичко шепнеха устните: Къде да намеря
    Книгата на живота отново да прочета?!
    Падаха звезди от небето. Август беше.
    Всички поръчваха си желания. Каквото искаха.
    Той стоеше смирен, притихнал и не зреше.
    Не молеше вече Небето. Беше му писнало...

    Вале! Зем.
  • Тъга и мъка! Колко мъка по широкия свят! Прегръдки, Вальо!
  • Много силно, Вальо, за съжаление и правдиво! И едно голямо твое сърце! Сърдечни поздрави!
  • Такъв е светът ни...Свива като в менгеме душите ни...
  • Това е истинският живот, онзи, незабележимият. Когото не желаем да забелязваме.
  • Като по съвременен Андерсен!
    Поздрав, Вальо!
Предложения
: ??:??