Коледата на клошаря
В памет на един клошар, който умря от студ на улицата,
а синовете му се ширеха в тристайния му апартамент,
за който бе работил 34 години.
Поклон пред паметта ти, Кире!
Коледата на клошаря
Студена нощ.
Навън е тъмно.
Скитам се
по улиците пусти.
В небето
грее месечина,
с ръце в джобове
топля свойте пръсти.
И северният вятър
ме пронизва,
продължавам
в нощта напред,
зорък поглед
вперил съм надолу -
дано намеря лев,
или пък друг късмет.
Тогава с брата
може и да хапнем,
ще пийнем -
бутилка стар „Памид",
Рождеството,
после ще посрещна
в някоя сергия. Свит.© Валентин Добрев All rights reserved.
, но наистина харесах произведението ти... нямам подходящите думи с които да го опиша ... Наистина ме трогна и то доста.Много е дълбоко.
