28.12.2019 г., 0:07

Коледна нощ

648 0 0

Тъй тиха и вълшебна е нощта,

и като златна грейнала луната.

Проблясва сняг окъпан във искри,

и Бог се ражда в тишината.

 

Във скромна ясла приютени там,

Мария, Йосиф, младенецът.

Но ето я небесната звезда гори,

и ангели ни носят новината.

 

Роди се този който мислехме за цар,

но царството му не е на земята.

Лечител се роди, не господар,

да ни спаси тук слезе той от небесата.

 

По своят път посочен ще върви,

от начертаното не ще се отклонява.

Съдбата своя следва за да ни спаси

от грях и от това, че Господа забравихме.

 

Но тази свята нощ е празнична за нас,

вълшебна Колeда на тайнство чудно.

И на трапеза с близки да сме днес,

тъй зло да си простим не ще е трудно.

 

Да помълчим в рождественската нощ,

и питката с късмети да разчупим.

С молитва него тук да призовем,

и радост като дар безценен ще получим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...