Тъй тиха и вълшебна е нощта,

и като златна грейнала луната.

Проблясва сняг окъпан във искри,

и Бог се ражда в тишината.

Във скромна ясла приютени там,

Мария, Йосиф, младенецът.

Но ето я небесната звезда гори,

и ангели ни носят новината.

Роди се този който мислехме за цар,

но царството му не е на земята.

Лечител се роди, не господар,

да ни спаси тук слезе той от небесата.

По своят път посочен ще върви,

от начертаното не ще се отклонява.

Съдбата своя следва за да ни спаси

от грях и от това, че Господа забравихме.

Но тази свята нощ е празнична за нас,

вълшебна Колeда на тайнство чудно.

И на трапеза с близки да сме днес,

тъй зло да си простим не ще е трудно.

Да помълчим в рождественската нощ,

и питката с късмети да разчупим.

С молитва него тук да призовем,

и радост като дар безценен ще получим.