14.12.2010 г., 13:54

Коледни размисли - участие в Четвърти Коледен Творчески Фестивал

930 0 14

 

 

Не коледната нощ е най-тържествена!

Mакар с вълнение да ни изпълва…

А утрото - заченато божествено,

което бавно

в тази нощ

покълва...

 

Не пламъкът от свещите във мрака

е изворът на нашата  надежда,

а пламъчето - утрото дочакало

в кандилото,

в което днес

се вглеждаме...

 

 

Не питата, разчупена със пръсти,

наречена за берекет и здраве,

а залъкът, поставен там - под кръста,

е онзи важен

символ

на прослава...

 

Тогава и небето се разтваря

да ни дари със новата надежда.

Душите ни със Него разговарят...

И вечността

по-друга ни изглежда...

 

22.11.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поправката не е "поне", а е моя! Оригинальт е този - не знам защо сьм оставил "бога" вместо "Него", след като последното е моята идея!
  • В какъв смисъл не е оригиналът и поправката поне твоя ли е?
  • Тошко, много ти благодаря! Там е работата, че това не е оригиналът - всъщност думата е Него и е с главна буква! Ще го поправя!
    А залъкът, майка ми (да е светло на душата й) поставяше с думите "да славим Бог"...та затова...извинявам се , ако е неразбираемо. Аз по принцип не пиша с неразбираеми понятия! Но пък и за първи път ми се налага да пояснявам какво съм искал да кажа! Все пак - благодаря ти - твоето мнение го ценя много!
  • Да напишеш "Бога" с малка буква, точно в тоя контекст, просто няма никакъв смисъл.

    Тоя "символ на прослава" освен като търсене на рима не виждам как може да се тълкува.
  • Хубав стих. Тази година всички сте участвали с хубави стихотворения и конкуренцията е страшна. Весели празници!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...