Не коледната нощ е най-тържествена!
Mакар с вълнение да ни изпълва…
А утрото - заченато божествено,
което бавно
в тази нощ
покълва...
Не пламъкът от свещите във мрака
е изворът на нашата надежда,
а пламъчето - утрото дочакало
в кандилото,
в което днес
се вглеждаме...
Не питата, разчупена със пръсти,
наречена за берекет и здраве,
а залъкът, поставен там - под кръста,
е онзи важен
символ
на прослава...
Тогава и небето се разтваря
да ни дари със новата надежда.
Душите ни със Него разговарят...
И вечността
по-друга ни изглежда...
22.11.2010
© Георги Ванчев Все права защищены