24.12.2017 г., 1:05

Коледни съзвездия

1.6K 4 13

 

Запълвам в бяло тихите ни вечери

с къдрици щастие и коледни съзвездия.

Завързвам лунна нишка до сърцето ти

и осветявам пътищата в цветност.

 

И будя утрото с усмихнати надежди

с две зайчета лудуващи в очите.

И като фея те орисвам с нежност

и чудна слънчева магия.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да бъде, Доче!!!
    Радвам се за нашето запознанство и приятелство!
    .Ели
  • Мила,Сани, благодаря ти за светлината от думи и мисли, които ме направиха много щастлива. Да бъде приятелството ни искрено и благородно. Усмихнат ден! 💝
  • Ами... ПРЕКРАСНО Е!!!
    Толкова топлина, нежност и романтика и то
    само в осем реда! Харисвам кратките форми, с които
    с много малко думи, породени от красиви емоции, ни
    говорят много и докосват най-нежните струни в душата!
    Радвам се, че се открихме, Доче! Много се радвам , че
    си ми приятелка!!! 🌻🌻🌻🍀🍀🍀💝💝💝
  • Веси, Гавраил, Албена,щастлива съм от топлината, с която коментирахте стихотворението ми. Да Ви е честита, мирна, влюбена и много успешна новата 2018 година!
  • Вълшебен стих, Доче!... Вълшебно посрещане на Новата година ти пожелавам! Бъди здрава и вдъхновена!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...