Все по-малко остават надеждите.
Как безмилостно времето бяга.
По-дълбоки черти между веждите
всяка Нова година ни слага.
Окъсява животът ни скоростно,
като дрешка на раснещо чедо.
Без илюзии влачим умората
и следите от битки поредни.
Всяка Коледа като упойка е.
Притъпява за кратко несгодите.
Малко живваме. Ставаме бойки,
за да срещнем едно новогодие.
За да можем, все пак, да повярваме,
че родил се е вече Спасителят.
И дори да сме грешни, покварени,
той ни гледа с любов във очите си.
И възкръсват за малко надеждите.
Своят бяг сякаш времето спира.
От чертите, вдълбани под веждите,
не тъга, а усмивка извира.
Пожелавам ви Весели Коледни и Новогодишни празници!
Здраве, щастие и любов на вас и вашите близки!!!
© Валентина Шейтанова Всички права запазени