Колекционер
Събирам мечти. Във шепи държа ги
и само със дъх ги убивам.
Те падат учудени върху асфалта,
до последно се мъчат да литнат,
но ги няма крилете.
И щом се докоснат с асфалта -
в асфалт се превръщат.
Аз стоя - неумел рибар на мечти,
чийто въдици мамят и кръшкат.
Аз стоя. И, с обнадеждени ръце,
пак събирам, стискам... пилея.
Нямам мярка - като прежадняло дете.
Нямам мярка в това - да копнея.
Нямам рамки и скоби. Събирам мечти.
Те умират. Аз пак ги събирам.
И, когато ги видя за миг да летят,
просто знам, че не смятам да спирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аделина Стоянова Всички права запазени
